---

Какво се обърка? Къде сгрешихме?

Кога забравихме запалените свещи?

Къде изчезна, невинност детска,

и щастие, теб забравихме ли вече?

Затрит свят сред злодеяния вечни

отиде си сред спомени далечни.

Погребахме своята майчица Земя,

загинала пред храма ти изгряваща звезда.

буря

пепел

плач

зов за помощ

разпни

страсти

светски

похаби

Сляп и вечен блян

Втренчени в нощта очи.

Поглед, впит в небосвода,

угаснали са вси звезди:

Това сме ний!

Небето плаче на земното рамо,

огън пои мъртвия ѝ плод.

Мрамор тече, колони топи,

сред храма ти черен.

Восъчни сълзи,

свещта оплаква своя пламък.

Огън обесен виси от ръба

на морския здрач.

Пред олтара ти ангели плачат,

о, майко небесна,

докато слънцето гневно изгаря

воала ти черен…

Там в руините на храма на Артемида

на мраморния под блудницата стене.

Обладана от морските вълни,

пепел от гърдите езикът й жадно ближе.

И ето, виждам в очите ти, изпълнени с омраза,

Там, зад тях скръбта живее, душата плаче.

След милион години ти все още ме чакаш, тук да се върна.

В душата ти частица надежда все още живее.

"Някои фантазии са родени само за да останат такива.

Единствено тогава те са съвършени, красиви, привличат, дори прелъстяват.

Моля се да има по-висша сила от тази на Твореца, когато някои от тях се превръщат в реалност.

Защото в такива моменти дори и Той е неспособен да ни помогне.

Тогава можем да сме сигурни, че сме обречени…"